|
|
|
15.07.2008
20:48 - Microsoft LifeCam NX-3000
Малко преди да отида да набивам плескавици, реших да споделя кратко впечатление от този продукт на Микромеките.
Ако се чудите какво толкова ме е впечатлило, че да си направя труда да пиша в блог-а е, това че тази камера без никакви драйвери и настройки тръгна под Линукс. Само си избирате Video for Linux 2 и на екрана ви изгрява доволно неприятния образ от камерката. Още по-хубавото е, че работи и в Skype.
Така че ако се чудите коя камерка да си купите, и не се интересувате особено от образа, то тази гарантирано работи под Ubuntu 8.04, а предполагам и под всяка една дистрибуция...без драйвери. Само я пъхате в УСБ-ъто.
П.С. Как пък никой не ми направи забележка за една простотия в долния пост...писал съм Cybershot, вместо Powershot. Тия от Канон, не го ли четат тоя блог?!?
|
11.07.2008
00:17 - Търси се :)
Търся книгата "Пушки, микроби и стомана" (Guns, Germs and Steel) на Джаред Даймънд на български. По тази книга има и филм, който се мота по торентите, ама едно е филм, а книгата трето.
Ако някой я има или знае откъде да си я купя, нека сподели.
|
11.05.2008
18:34 - Canon CS A590 IS
След дълго умуване и четене на сайтове за преглед на фотоапарати, отидох до Фотопавилион и попитах:
- Ъъъъ...кви сапунерки ше ми препоръчате за до към 450 кинта...с картата това?
Пича гледа сайта и след кратко умуване посочи Cybershot A570 IS. Аз обаче веднага отбелязах, че малко по-надолу в листата има един, който ми хареса повече на вид, а именно гореспоменатия А590, който беше на примоция с 1GB карта. След кратък разговор от типа:
- Има ли някаква голяма разлика между двата?
- Не, само дето тоя е по-скъп.
- Ми опаковай го! (Поглед от типа..тоя нещо не у ред)
Първото, което прави неприятно впечатление е липсата на литиево-йонна батерия и човек трябва да се разкарва с пакетче алкални батерии за всеки случай. Допълнителен съспенс вкарва и факта, че камерката няма индикатор на батерията (т.е. има ама се показва като е вече много късно).
Второто неприятно впечатление е това, че за комуникация с компютъра използва някакъв протокол наречен PTP, пряко следстиве от което е, че не се вижда като Mass Storage устройство. За щастие на народа и Линукс и Windows поддръжат тоя проколол без допълнителни драйвери или софтуер. Canon предоставя диск с драйвери за Windows и Mac OS X, но те добавят някакви допълнителни възможности, които на мен така или иначе (засега) не ми трябват.
Сега да кажа и нещо положително. Камерката снима добре за размера си (не че е малък), има оптичен стабилизатор, пали много бързо (около 1 сек и малко) и на Manual може да се контролират експозицията, блендата, баланса на бялото, фокуса, силата на светкавицата и ISO чувстителността (може да има и други ама аз не ги знам).
Като за завършек ще отбележа, че другата седмица отново съм в Сърбия и смятам да я пробвам в полеви условия :)
|
11.04.2008
21:05 - Mac OS X
Не може да не знаете поне нещичко за тази операционна система. Шарена, функционална, направена да служи на потребителя, а не той на нея. Дотук всичко е розаво, но има проблем. А именно цените на Mac машините на родния пазар и в Европа като цяло. Тъй като нямам 3000 лв за MacBook, вчера реших да си направя един експеримент, а именно да видя докъде, ще стигне инсталацията на този ОС върху HP-то. След много четене от DVD-то (което е TSTCorp и потвърждава правилото...никога да не си купувате Samsung) изграя приятен сив екран с прочутата нахапана ябълка, а след малко и инсталационното меню. За разлика от познатите инсталации на Windows, то още тука можете да си пускате конзола, няколко приложение за backup и restore и разни други полезни програмки. Е разбира се нямате 3D :). Действайки смело и с рогите напред (след като разгледах приложенията, особено едно наречено Disk Utility), натиснах Continue.Там едни много симпатични иконки ми показаха дяловете на диска...и реших да спра до тук. Разбира с вътрешното убеждение, че един ден ще продължа. Все в тая връзка си търся 2.5'' SATA диск.
Днес обаче прочетох лоши работи точно за нещата от които се състои HP-то. А именно Intel Corporation PRO/Wireless 3945ABG и Broadcom Corporation NetLink BCM5906M. И двете категорично не работят под MacOS, което безусловно ми спира всякаква възможност да си подкарам мрежа. Това разбира се не може да ме откаже. Просто инсталацията ще си стои на втория диск и когато се появи драйвер за безжичната карта (другата не ми е приоритет), ще се пачне. В момента такъв драйвер активно се разработва (около 10-15 съобщения и bug report-а на ден) и един ден със сигурност ще видим работещ драйвер за 3945ABG.
Ако дотогава не ви се похваля с полуработеща инсталация или не съм имал време или ме е домързяло.
Ето и снимки
|
09.04.2008
20:31 - Краят на един сървър
Точно преди няколко минути, съвсем случайно и без да искам щракнах на линк сочещ към inf.mgu.bg. За тези, които не знаят това е/беше един малък HP сървър, който аз преди много време инсталирах и конфигурирах. През него минаха Windows 2003 Enterprise, SUSE 9.1, но в крайна сметка нещата спряха до FreeBSD 5.3 BETA (в последствие обновен до FreeBSD 5.3 Stable).
В момента тази машина не работи поради основна смяна на софтуера. FreeBSD служи вярно и безпроблемно над 4 години, като за това време изтърпя безумни промени в архитектурата на мрежата, неколкократна липса на място на системния диск в продължение на седмици, груби спирания на тока, изваждане на диск в работещо състояние и тотално безхаберие от моя страна :)
Всичко това без загуба на данни или какъвто и да е хардуерен проблем. За съжаление софтуера, който FreeBSD 5.3 доставяше е вече морално остарял и наистина се налагаше пълна подмяна на операционната система. Доколкото знам там в момента работи чисто нов Slackware 12, който се надявам да успее да издържи поне колкото това FreeBSD.
Странното в случая, е че за тези години се наложи да конфигурирам доста сървъри, повечето от които доста по-натоварени и с по-сложна конфигурация от гореспоменатия. Но за мен това HP е нещо повече от сървър. То беше нещо като връзка с една част от моя живот, която обаче вече няма да е толкова силна.
След малкото депресия, следва малко по-оптимистична част, а именно очертаващото се ходене до Нови Сад. Който ме познава колко ключов момент за мен е това. Една седмица в Сърбия. Слънчева салата и сръбска музика. Дано свърша работата за която отивам, че да мога да се насладя на останалата част от командировката :)
П.С. От час и нещо слушам Christina Aguilera - Hurt и не може да ми писне. Как съм я пропуснал тая песен да се чуди човек.
|
09.03.2008
20:21 - X в едно
Няколко абсолютно несвързани теми в един пост :)
1. Music Idol...много бездарие много чудо. Да не говорим, че баш най-бездарните са с някакво жестоко самочувствие. Незабравими хитове като "Кен Лий", "Песен за химията" и оня наглец дето осъди държавата, ама хич не може да пее горкия, ще останат за дълго време, като пример за неподлатено самочувствие.
2. От сряда приключва още един период от живота..съответно започва друг, а именно напускам Unionbank и започвам работа в NBG. Искам да благодаря на колегите за всичко, както и да отбележа, че силно се надявам новите ми колеги поне малко да приличат на старите. Разбира се имаше мизерници, но за мое щастие те не бяха хората с които се налагаше да комуникирам всеки ден.
3. Другата или подругата седмица пращам колата на ремонт, че много дрънчи горката. Разбира се това е свързано с пари, нерви и др. подобни мизерии. След като прегледах пазара на Горубляне, просто не ми остана избор :)
4. Stealing Beauty...един приятен филм, който обаче трябва да се гледа при определени обстоятелства. Приятен актьорски състав (Лив Тайлър, мням, мням, Джеръми Айрънс) и обстановка която те кара да забравиш ежедневието. Отново отбелязвам, че за да ви хареса този филм трябва определена обстановка и компания. Не че не става за губене на време, ама не му е това идеята на филма.
|
28.01.2008
09:28 - Pan's Labyrinth
Обичате американските екшъни..бой, ебане, героизъм. Е в тоя случай спокойно може да пропуснете "Лабиринтът на сатира". Ако обаче искате да изгледате един филм, който няма да забравите след 15 мин., то предлагам да не пропускате този филм.
На пръв поглед "Лабиринтът на сатира" изглежда като обикновенна детска приказка от ранга на "Златния компас" или "Хрониките на Нарния". Общо взето това чувство ще ви напусне на първите 15 мин от филма, като за всеки случай ще отбележа, че рейтинга R не е сложен случайно. Нямам никакво намерение да разказвам филма, първо защото не съм кинокритик и второ - това не е филм, който може да бъде разказан, тъй като основното в него е начина на представяне на героите и фабулата. Не на последно място трябва да се отбележи и добрата игра на Ivana Baquero в ролята на Офелия, както и балансираните специални ефекти.
Като в заключение, искам да попитам колко от вас са чували за този филм и колко са го гледали. Защото имам чувството, че покрай "блокбастъри" от типа на "Война на световете" (тук се драйфа обилно) и "Национално съкровище" пропускаме много по-стойностни филми.
|
16.12.2007
16:38 - Прага
Седя (добре де..лежа) си в нас и с мъка се боря с мързела, който ме е налегнал. Най-важната причина да се опитам да опиша тези шест дни е, че много трудно помня хубавите моменти. Т.е. ако се напъна се сещам (в повечето случаи), но защо по дяволите трябва да се напъвам. Така поне ще го запиша и ще си го имам, ако евентуално започна да забравям. Няма да деля постовете по дни, а ще обобщя всичко в едно, като се надявам да не пропусна нещо. Тъй като това е малко вероятно, то хронологично в близките дни ще се появават обновявания на поста, които можете да ги познаете по това, че всяко обновяване ще си е с дата :)
Така..нека започнем с това, че си купих билет от фирма, която меко казано няма традиции в пътуването от София до Прага. Бях в известна степен притеснен, но липсата на народ в автобуса, гарантиращо ми спокойно пътуване, надделя. В крайна сметка се оказахме 2-ма (словом: двама) човека в автобуса в посока София - Прага и 8 в обратната. Противно на очакванията ми пътя не беше скучен, разговорихме се с народа, но като цяло зяпах през прозореца. Специално купените от София списания за четене така и не прочетох. Малко преди да тръгнем Камен заръча (ма много организирано това момче) да звънна на една дама, която евентуално да ме заведе до квартирата му. Общо взето така и стана с малки допълнения от типа на посещение на локалния мол. Идеята да поспя след пътя беше категорично отхвърлена от мен и след няколко часа вече се разхождах по Карловия мост с въпросната дама както и с колегата на Камен от Македония. Хапнахме нещо, което звучеше гор-долу като "триделник" и "сваржак". Първото представлява омешано тесто върху пръчка, а второто...добре познатото греяно вино с няколко екстри като канелка, захарче и някакви други мерудии. Докато се мотахме мацката упорито се опитваше да вкара култура в мероприятието обяснявайки кое какво е, а аз упорито търсех коя кръчма би била подходяща да пия една бира. По някое време минахме през нещо на което хората му викат катедрала...аз пък му казвам "ебахти сградата батко" или ЕСБ. Тъй като не подлежи на обяснение, няма да се впускам в такова.
Поразходихме се значи..минахме по Карловия мост, обиколихме на бърза ръка "Мале место" и се оказахме до едно друго което е от типа ЕСБ, ама тоя път малко по-малко и с повечко часовници. Няколко обикновени и един астрономически, на който ми се загуби точното предназначение..ама пък беше шарен. Тук възникна спор...дали при кръгъл час се показват апостоли или "пиленца". Даниела беше за апостолите...Милан за пиленцата. С оглед на това, че Милан не беше гледал това чудо преди това, за разлика от Даниела, то логично е да предположите кой не беше прав. Така в шеги и закачки стана време Камен да се прибира, а очевидната липса на ключове (които беше дал на мен), наложи да се върнем до квартирата (цели 5 мин бавен ход). Синхронизацията беше на ниво..изчакахме няма и 10 мин и той цъфна един ухилен такъв. Как се вика "и ся к'во". Е как бееее...,и бири разбира се. Така се случи, че първото ми заведение беше "У Войводу" (там 2/3 от заведенията се казват "У Някой си"). Бирата беше Пилзен, ребърцата свински. Аз се изложих от гледна точка да ядене...не можах да изям ребърцата, но в моя защита ще кажа, че бирата изпих. Тъй като алокохола беше малко в крайна сметка посетихме и някакво заведение с кубинска музика, където треснахме и по 1-2 мохито (колко пъти го пия толкова пъти не ми харесва, ама няма да се цепим от колектива ся). След това...кой от къде е.
Понеделника започна неориентирано. Т.е. къде мамка му да ходя цял ден. Тъй като не ме избива на самосиндикален алкохолизъм явно нямаше да е в кръчма. И реших аз малко култура да поема, евентуално стане човек от мен. Преди това обаче...кафенце. Камен ми беше споменал, че близо до тях имало някаво си там кафенце...квартално такова. Оказа се верига кафета, която за 2004 държи наградата, за най-добро еспресо в Прага. С wi-fi, приятен персонал и обстановка. Wi-fi не ползвах, ама определено мога да потвърдя, че кафето им е много добро. Кафенцето се казва CAFE EBEL и си има даже сайт ebelcoffee.cz. След сутрешното кафе бях в кондиция за по-сериозно обикаляне. Тъй като то няма какво да им разказваш на забележителностите, обикалянията съзнателно ще ги пропусна с някои малки изключения. На първо място псилютно задължително е да посетите катедралата на свети Вит. Впечатлението ЕСБ се повтори с пълна сила и отвътре. С думи прости "бах мааааму". Тъй като в този неправилен четириъгълник човек има какво да види се помотах бая време. Някъде към един и нещо бях баялдъсъл (тая дума дано така се пише) и реших, че е време да взема спешни мерки, а именно да дремна 2-3 часа. След това решение, не остана нищо друго освен да бия обратен като между временно минавах по друг маршрут с подлата идея да съчетая приятното с полезното. Подремнах 1-2 часа, хапнах и реших че е време да пийна още едно кафенце, докато стане време Камен да се върне от работа. Момента на завръщането му съвпадна със запознанството с други негови колеги Адриан и Дана (бе май само Адриан му беше колега...нали), които са родом от Румъния. Ходихме да ядем в едно подозрително празно заведение, а по-късно към нас се присъедини и Милан. Така пакетно, отидохме да пием една от най-добрите, според Камен, бири а именно Крушовице. Ми верно е готина :)
Вторника започна по аналогичен начин...кафенце и план на действие. Бях решил да ходя до т.нар. Пражка Айфелова Кула (причината да са я нарекли така е доста очевиден ако го знае човек, а именно строил я е Айфел). За да стигне човек дотам обаче се налага предоляването на едно водно препядствие (Вълтава) и един хълм. Хълмът на пръв поглед не е висок, ма на втори ми се разказа играта да се катеря. Докато се катерих Камен ми звънна, че днес ги били изгонили от работа и щял да си работи от тях. Тъй като бях преполовил хълма и не ми се връщаше му казах...а хууу..ся..аз..тука..малко съм...уффф..далече...и продължих с офанзивата. Предимството да се качите на тоя хълм, освен очевидната кула, е че има приятни гледки към Прага от там. Можете да си щракате докато се чудите, що мама му го бих тоя път. За да сте по-малко преебани гледайте да се изкатерите събота или неделя. Тогава, поне според разсписание демонстративно лепнато на вратата, ще можете да се качите и на самата кула. Не ми се мисли колко яки гледки ще има от там. Моя парашут обаче остана затворен за тая екстра и само щракнах кулата от близо. В тоя район се намира и влакче, което можете да вземете ако ви мързи да ходите. На мен никой не ми беше споменал тая екстра и не можах да се възползвам от него. А да..има и обсерватория. С дечурлига. Ако имате нерви можете да ги изчакате и да влезете. От там ако се пуснете надолу ще излезете до харен дворец...който мама му обаче е пак на възвишение. Аз реших че оптичното увеличение (12х) ми е достатъчно пред перспективата да се катеря пак нагоре.
Най-подтискащото от цялата работа е, че се усещате къде живеят хората. Защото в тия райони верно живеят хора, в едни големи къщи, с едни големи врати и още по-големи огради. И не..не е като Драгалевци.
След това се пуснах към реката, обиколих едно приятно островче и се разходих до друго не толкова приятно. Минах през един пасаж, който приличаше на битака в добрите му години и отново се оказах до Карловия мост. Ако не сте разбрали Камен живее нагло близо до тая туристическа забележителност. Ако пък сега не сте се усетили накъде бия...прибрах се. Камен си беше вече поприключил работата (с изключение че нещо псуваше културно по телефона) и в крайна сметка се разбра, че ще ходим у Милан, който пък правел много харни спагети. Това със спагетите се оказа вярно, но повече след малко. Та...минахме през локалния мол (Tesco, Tesco...ша ла ла...една такава песничка се върти в него) купихме неща за отсрамване и след малко се оказахме в апартамента на пича. Там завархме една гледка от типа "нещата не са такива каквито изглеждат" и в началото беше леко "изненадващо". Сега за спагетите...о мама...и тате...абе цялата рода. Пък освен спагети какви патладжани беше направил..о мама. Лиги. Слюнки. Както и да е. Хапнахме, пийнахме културно и решихме, че трябва да се ходи на разходка. Таман ще изпратим дамата пък и нас си. Да ама докато да се изпратим влязохме в една кръчмичка с бира и рок музичка. И така до 2:30. В крайна сметка май до 5-6 бири ги докарахме с Милан, а Даниела и Камен по-малко. Направо ги съжалих, че утре са на работа (до последно се надяваха да ги изгонят и утре, ма греда).
Срядата почна...ха, ми обичайно. Отново се разходих по Прага, но този път в обратната посока. Видях Метронома, израелски синагоги, църкви...абе много култура много чудо. Към два и нещо вече културата и ходенето ми дойдоха в повече и реших отново да подремна. По някое време отидох да пийна следобедно кафенце и към 17 и нещо Камен се обади и обясни как да стигна до неговата работа с метрото. Добре че беше лесно. Ако се интересувате...взимате метро В от спирката до Теско (Narodni trida) в посока към Cerni most и слизате на Krizikova. Ако не се интересувате..така или иначе го прочетохте.
Отново бяхме с румънците, но този път в автентична пражка квартална кръчма. Кръчма където не поръчваш бира, а тя сама идва. Е такава култура най-обичам. Ако не бях сам май това щеше да ми е основната културна дейност.
Четвъртък ходих до Vishegrad. Ако ходите до Прага това е второто задължително място. Много приятно местенце, отново на хълм, отново със сгради от типа ЕСБ и прекрасни гледки. Псилютно задължително е. Ако случайно отидете и видите голяма табела "Лятна сцена" (на чешки разбира се) не я следвайте. Ще се отзовете на нещо като полянка с 4-5 пейчици и една дървена сцена. Нищо интересно, пък си е ходене до нея. От там след много разходки (търсенето на тая сцена влиза в това число) взех метро до телевизионната кулата. Тя е нещо като антизабележителност. В смисъл, че няма нищо интресно освен едни бронзови недорасляци дето се катерят по нея. Те толкова. Но според картата на Камен от там започваше туристически маршрут. Е бате нищо туристическо нямаше в тоя маршрут. Трябва да си много загорял японски турист, за да намериш какво да снимаш там. Да не говорим, че се загубих като пич. 30 мин се мотах с GPS и карта. Нема една улица и нема. Таман да стигнеш до нея (вижда се от GPS-а) и вече си я подминал. Пък баш там улици като спагети..на 2-3 нива се сливат 6 улици. А ходи се оправи. В крайна сметка след много мотане и прижки на краката се оказах до Флоренц (там дето пристигнах в неделя) и си взех вече познатото метро. Гледайки после картата се вижда, че съм бил на около 10 мин пеша от Националния музей, който пък е на 15 мин пеша от Камен. Мама му и спагети наречени улици. Както и да е...прибрах се изтощен..но..реших че ще ходя до преди малко споменатия Национален музей. Тогава още не знаех колко близо съм бил, иначе най-вероятно щях да му тегля една майна в израз на законно възмущение. Иначе музея...голям. Камен каза че не бил интересен и затова не влязох. Е верно, че той ми го каза след това, ама явно интуицията си е голяма работа.
Вечерта беше спокойна като се видяхме с Даниела и Павел. Помните ли Павел. Ако не ще ви напомня. Това е пича дето Даниела (нашата си тоя път) го беше разхождала една събота. Кой се сетил, сетил. Те тогава ядох коляно. Свинско. Гадно е. Може на места да е готино не знам..ама това дето го ядох беше гадно. Само месо и сланина. Бяха сложили и някакви сосове за топене, ама не бяха отчели, че това количество ще стигне за около 1/16 от коляното ако не пестиш и 1/4 от него ако ги пестиш. Блах. След вечеря си казахме "Чао" с дамата (тъй като щеше да се прибира в България на следващоят ден детето) и...ба тука не помня...май се прибрахме.
Петък...shoping day. Обиколих сума магазин тоя ден. Похарчих за пиене толкова пари, че ако ги бях вложил в култура в момента нямаше да може да се говори с мен. Купих си обувчици Бата на половин цена отколкото в България. Големи са простаци нашите. Наминах през Paladium. То е нещо като нашето Mall of Sofia. Ама малко по-голямо. Има няма...три пъти. Вътре има кафенца, парцалки, супермаркет...всичко какво очаква човек. Бе мамата си...сещате се.
Началото на вечерта не беше много обещаващо. После нещата потръгнаха. Ако ходите до Прага и видите приятно на пръв поглед заведение наречено Club Paradise (близко до Камен е), да знаете че вътре е още по-приятно. Няма да влизам в подробности, че да запазя suspense-а.
Толкова от Прага. Съботата се натоварих на полупразния автобус и след едно доста мъчително пътуване през Сърбия (студ, сняг, мъгла, рейса върви с 40) се прибрах благополучно в София.
Утре съм на работа...голямо блах.
|
21.11.2007
18:34 - Eee PC
Днес видях на живо това мъниче (за съжаление нямах възможност да го пипна). Колкото и да е модерно на мен и на живо не ми хареса. Сравнително голямо за наистина малкия екран, който има прекалено широки пластмаси отстрани. Малка клавиатурка, на която гордия собственик усилено се опитваше да пише. Бе не ми харесва и това е :)
Освен това се наложи да направя инсталация на един софтуер на няколко различни лаптопа. Ето впечатления:
1. DELL - неприятна клавиатура, ужасен тъчпад (силно нечувствителен). Не лош дисплей и гадна пластмаса. Като цяло изглежда сравнително стабилен.
2. FCS - невзврачен лаптоп, за който няма какво лошо да кажа, но няма и хубаво :)
3. IBM - перфектна клавиатура, стабилна конструкция (просто е ясно че е здрав, без човек да се налага да го пробва). Червенкото топче (не знам как се казва) ми е доста по-удобно от тъчпад. Мама им даже лампичка да ти свети на клавиатурата са сложили.
4. Toshiba - лаптопите бяха стари...много стари. И бяха здрави...много здрави. Не знам новите Тошиби как са ама тези с пълно право си носят славата за много здрави лаптопи.
|
18.11.2007
23:00 - SSSE3
Аз ли съм много прост или наистина само Mac OS X 10 поддържа SSSE3 инструкциите?!?
|
|
|
![[info]](http://p-stat.livejournal.com/img/userinfo.gif){kind=small}
zazzko's journal